Община Брацигово logo
Община Брацигово

 

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново с Манифест княз Фердинанд обявява Независимостта на България.

 

21-09-2020

На  22  септември  1908  г.  във  Велико Търново с Манифест княз Фердинанд обявява Независимостта на България. 

С  този  акт  на  практика  се  отхвърлят  последните  васални  връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд.   Високата   порта   (Турция),  а  след  това  и  Великите  сили  признават  официално  българската  Независимост.  Дълго  време  значимостта  на  това  събитие  от  новата  история  не  се  оценява,  но  на  тази  дата  през  1908  г.  България  -  една  от  най-старите  държави  в  Европа,  отново  се  появява  на  световната  карта   след   петвековно   османско   владичество.

22   септември. 

Неработен   ден  - радост за народа.Мнозина   подпийнали   българи   се питат 

- А бе, къф празник е, неска?

 - Не  знам,  някво  там  съединение май беше...

Наистина  потресаващо  е  колко  много  уж  грамотни  хора,  които  не  носят  анцузи  и  бели  чорапи  и  се  къпят   поне   веднъж   дневно   вече   тридесет годинИ не могат да научат какъв празник е 22 септември.

Най-големият е! Съизмерим само с Великден, Коледа, Съединението и 24 май. Всички  народи  по  света  тачат  като най-свят национален ден датата на своята Независимост - от световния хегемон САЩ до последното квадратче африканска държава.Само   българинът   продължава   тъпо  и  упорито  да  пита:  „Къф  празник беше, неска?"

 

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ И ГОСТИ НА БРАЦИГОВО,

Има един исторически източник, който  повече  от  2  века  се  приема  за  „последна  инстанция"  в  целия  цивилизован  свят.  Става  дума  за  т.нар.    Готски    алманах    (Almanach    de  Gotha).  Той  излиза  за  пръв  път  през  1763-а  и  се  преиздава  всяка  година  до  1944-а.  Алманахът  се  е  наложил   като   най-уважавания   и   безпристрастен  дипломатически  и  статистически  справочник,  а  също  така  и  източник  на  информация  за  генеалогията  на  висшата  аристокрация и държавния елит на всички държави.Тъкмо  четейки  този  първокласен  източник,  и  най-предубеденият  изследовател  може  да  се  убеди  в  огромното  значение  на  датата  22  септември 1908 г. и да вникне в мъдростта и смелостта на решението на цар Фердинанд. Това е датата, на която България става  част  от  политическата  карта  на  света  като  всепризната  независима държава. Рядко   някой   се   замисля,   че   историята    на    българския    народ    в  периода  1860  -  1908  г.,  с  която  ние,  българите,  сме  свикнали  да  се  гордеем, си е за наша лична, патриотична  употреба.  Църковната  независимост  от  1870-а,  Санстефанска  България  от  1878-а,  Съединението  от  1885  г.  са  велики  постижения  на  българския  дух  и  воля.  Но  те  са  непризнати     от     международната     общност.

От страница 1 до  1908  г. в очите на света България е странна територия, доста подобна на днешните Южна Осетия, Абхазия, Косово, Северен Кипър или в най-добрия случай Македония  -  територия с претенции за държава, за която винаги се пишат бележки под черта - някои не признават границите, други   -   монарха, трети - църквата..., а когато българският владетел пътува зад граница, го молят да ходи облечен с фрак и по възможност инкогнито. До 1907 г. включително  в  Готския алманах статията за България изглежда така: Някъде към края на азбуката (на 1814 страница) в Алманаха между Трансваал и Уругвай се намира Турция. В около  50  страници се описват всички вилаети, дивани, пашалъци, мюдюри, везири. Научаваме кой е пашата, кадията и мирлая на Багдад, Йемен, Ерзинджан, Сирия, Монастир... Някъде накрая на статията за Турция се изреждат васалните територии под скиптъра на султана- Египет, Тунис, о.Самос, България...

В статията за България се казва, че е васално княжество, създадена от Берлинския договор, начело с княз, който е избран от Великите сили и който е генерал-адютант на султана. Споменава се, че България е анексирала провинция Източна Румелия, който акт не е признат от международната общност (българският княз е признат за нищо повече от генерал-губернатор, т.е. наместник на султана в Източна Румелия).

Пише, че и самият княз не е признат от Великите сили и че е  възкачен в нарушение на клаузите на Берлинския договор, но носи титлата Кралско Височество по силата на личната си генеалогия, като член на дома „Сакс-Кобург-Гота"...Така изглежда България от Лондон, Париж, Ню Йорк, Белград и Атина до 1907 г. Тъй като тя не е суверенна държава, нейният владетел няма право да дава титли, нито да учредява ордени или държавни отличия (правило, което е за обикаля но умело и от Александър, и от Фердинанд). Ние наивно учим, че липсата на аристокрация (единствено в България) се дължи на „народностния" характер на конституцията, но истината е, че самото положение на България след Сан Стефано и Берлин изключва всякакви външни белези на суверенитет. В Алманаха от  1909  г. картината изглежда съвсем различно: България може да бъде открита в таблицата със съдържанието    -    намира се в началото на азбуката, не посредствено след Бразилия и преди Чили. Статутът й е посочен лаконично и еднозначно   -   Царство. Българският владетел фигурира в таблицата на световните държавни глави. Българските ордени имат своето място в регистъра на държавните отличия, наравно със Златното руно, Жартиерата, Почетният легион и т.н. Фигурира и Българският династичен орден „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий"  (дотогава като династичен орден се ползва Сакс-Ернестинският или в краен случай военният орден „За храброст"). Българският цар се именува „Царско Величество" по силата на това, че е глава на независима държава. В скобки се споменава, че той генеалогично  принадлежи на Сакс-Кобургския княжески дом. Надлежно са изредени посланиците на Българското царство във всички световни столици и посланиците на всички държави, акредитирани към Двора в София...Мисля, че всеки ще разбере за каква огромна разлика в статута на България като държава и на българите като нация става въпрос. Много по-голяма от членството в ЕС например. Обявяването на българската независимост често се подценява, защото е формален акт  -  все пак Турция де факто не владее България от 1878 г.

На  22  септември България се освобождава от опеката на Великите сили. Освобождава се от опеката на своята Освободителка Русия. На  22  септември 1908 г. цар Фердинанд и Александър Малинов скъсват унизителния Берлински договор, съгласно който българският владетел се утвърждава в чужди столици, а в международния протокол е третиран като австрийски офицер или турски генерал-адютант. На  22  септември България разкъсва мрежата от политически зависимости и официално и всепризнато започва да определя своята вътрешна и външна политика на едно-единствено място - българската столица София.      

Уважаеми госпожи и господа,

Днес, независимостта има други измерения. Тя е възможност да изразяваме свободно себе си, възгледите си, да развиваме уменията си. Но тя е и дълг и отговорност за всеки един от нас.

Независимостта днес е даденост, която ежедневно трябва да отстояваме!

Нека помним заключителните думи от Манифеста от 22-ри септември 1908 г. „Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!"

Пожелавам на Вас и на всички българи да отстояваме идеалите и да бъдем достойни наследници на нашите деди, да имаме тяхната мъдрост и далновидност, за да издигаме авторитета на България, следвайки пътя на изконните български идеали за свобода и независимост.

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

 

Назад »

    Адрес на Община Брацигово: ПК 4579, гр. Брацигово, ул. "Атанас Кабов" №6а, област Пазарджик